Суфи в мюсюлманската религия е мъдрец, който се стреми лично да усети Бога. Името произхожда от "суф" - вълненото облекло на първите суфи. Обществото на дервишите е част от общата суфитска система. Дервиши се срещат в целия ислямски свят. Сред нашите мюсюлмани техен клон има при казълбашите. За да влезе в обществата на дервишите, мюсюлманинът се оттегля от външния свят за 1001 дни. Първият изпит се провеждал в текето (манастира). Кандидатът престоява в малка стая 3 дни, без да говори и спи. На 4-ия ден му дават черна дреха, която се носи в началото. Тогава се учи и танцът, наречен сема. След като усвои въртенето (това отнема 90 дни), новакът вече може да участва в него. Възможно е движението на дервишите да е взаимствано от старите питагорейски школи, където изучавали танци и движения, при които всеки се движел по начин, характерен за определена небесна планета, която се вярвало, че представлява.
Танцуващите изпадали в състояние на транс. Не е изключено дервишите да са взели някои идеи и от кришнарите в Индия. Сема не е просто танц, а култова церемония, която по традиция се прави в понеделник вечер. При този ритуален танц се осъществява връзка с Бог. Дервишите влизат в Семахане или залата за въртене, облечени в дълги бели роби с широки поли, които са техните савани или плащаници. Върху тях носят широки черни наметала, символизиращи земните им гробове. На главите си имат конични червени шапки - надгробните им камъни. Церемонията започва с шене - речетатив на хафиза или човека, които знае Корана наизуст. Барабан отмерва ритъма, последван от пресекливите звуци на зурлата най. Шейхът - главният в церемонията, се покланя и повежда дервишите в кръг. Когато обиколките станат 3, дервишите хвърлят черните си наметала. Това символизира освобождаването им от грижите и връзките със земното. Един по един, с ръце, скръстени пред гърдите, те приближават до шейха, покланят се, целуват му ръка и получават инструкция, която той им прошепва на ухото. След това се плъзват по пода, сякаш напускат земния живот. Запява мъжки хор, съпроводен от оркестър от малки барабани, рабап (самоделен арабски струнен инструмент с 1 или 2 струни) и флейта. Танцьорите разтварят ръце и въртенето започва. Дясната си ръка държат изпъната нагоре. Така те получават благославия от небето, която свързват със земята чрез отпуснатата си надолу лява ръка. Въртейки се на лявата пета, все повече засилват оборотите, достигайки до екстаз. Въртящите се тела образуват съзвездие, което се върти и около собствената си ос. След около 10 минути всички спират и клякат. После се изправят и танцът започва отново. Това се повтаря 4 пъти, а шейхът се присъединява едва на последния. Хафизът отново рецитира поетични пасажи от Корана, запечатвайки мистичния съюз с Бога. Селаледдин Руми или Мевлана е най-великият мистик - философ на Селджукския султанат. Неговите поетични религиозни творби са най-обичаните в ислямския свят. Роден е през 1207 г. в днешен Афганистан. Семейството му избягало от нашествията на монголците в Мека, но после се преместило в столицата на Селджукския султанат на Рум - Коня, през 1228 г. Селджукските турци някога управлявали могъщи държави в днешен Иран и Ирак. Били разбити в началото на ХII в. и части от империята им станали независими държави. Такава била Султанатът на Рум, който включил цяла Анатолия от 1150 до 1300 г. Бащата на Руми бил мюсюлмански мистик (суфи). Селаледдин бил блестящ студент по ислямска теология. След смъртта на баща си учил в Алепо и Дамаск, а през 1240 г. се върнал в Коня и там срещнал Шамси Тебрици - един от учениците на неговия баща, също суфи, който му оказал силно въздействие. По това време Руми написал великата си поетична творба "Матхнави". Написал още много рубаи и великия опус "Диван-и Кебир". Умрял на 17 декември 1273 г. Датата е известна като неговата "сватбена нощ", в която се съединил с Аллах. Неговият син Султан Велед организирал последователите му в братство, наречено Мевлеви или Въртящите се дервиши. По-късно в Турция са основани над 100 дервишки ордена. Много от османските султани също били суфи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар